ATEA (Тет) ATEA (Тет)
1 28
Feb 4, 2010, 12:03 PM

Сянката

  Poetry » Love
839 0 1

Магията в душите,

в нас...

Докосване

 и звънва струна...

Вибрато,

неочакван резонанс...

Магията, когато ме целуна...

 

Кръвта  ми от сърцето плисна, 

в главата се качú

и  забушува.

Една родопска гайда писна,

 понесе ме...

 и още  я сънувам...

 

Магията,

която си отива -

един самотен връх,

 покрит с мъгли.

Изкачвам го,

 усещам, че съм жива -

вървя без дъх

и още ме боли.

 

А сянката ми

 призрачна в мъглата...

Огромна е!

Това е самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тет All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0