Магията в душите,
в нас...
Докосване
и звънва струна...
Вибрато,
неочакван резонанс...
Магията, когато ме целуна...
Кръвта ми от сърцето плисна,
в главата се качú
и забушува.
Една родопска гайда писна,
понесе ме...
и още я сънувам...
Магията,
която си отива -
един самотен връх,
покрит с мъгли.
Изкачвам го,
усещам, че съм жива -
вървя без дъх
и още ме боли.
А сянката ми
призрачна в мъглата...
Огромна е!
Това е самотата.
© Тет All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
