Магията в душите,

в нас...

Докосване

 и звънва струна...

Вибрато,

неочакван резонанс...

Магията, когато ме целуна...

Кръвта  ми от сърцето плисна, 

в главата се качú

и  забушува.

Една родопска гайда писна,

 понесе ме...

 и още  я сънувам...

Магията,

която си отива -

един самотен връх,

 покрит с мъгли.

Изкачвам го,

 усещам, че съм жива -

вървя без дъх

и още ме боли.

А сянката ми

 призрачна в мъглата...

Огромна е!

Това е самотата.