Сянката
Магията в душите,
в нас...
Докосване
и звънва струна...
Вибрато,
неочакван резонанс...
Магията, когато ме целуна...
Кръвта ми от сърцето плисна,
в главата се качú
и забушува.
Една родопска гайда писна,
понесе ме...
и още я сънувам...
Магията,
която си отива -
един самотен връх,
покрит с мъгли.
Изкачвам го,
усещам, че съм жива -
вървя без дъх
и още ме боли.
А сянката ми
призрачна в мъглата...
Огромна е!
Това е самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тет Всички права запазени
