Събитие за мечтатели
Сиви стълби и паднали, есенни листа,
разхождат се едни бушуващи, притихнали сърца.
Свили са се на пода и всеки сам се прегръща,
а копнежът, губещ търпение, в главата му все се завръща.
Към върха на стълбата поглеждат и се чудят,
пo нея ако тръгнат, утре в друг свят ли ще се събудят.
До мечтите свещени ще ги отведе ли,
преди напълно силите им да са отнели?
Може би там слънцето царува
и никой, да бъде щастлив, не се срамува!
В небето пушек сив има,
но еделвайс дързък вниманието взима.
Мълчалив, стои по средата и не отговаря,
но всеки го гледа странно и се опитва да го заговаря.
Той е различен, неприличащ и притеснен,
смутен е, но духът му е така неуловен.
Малка незабравка стои на полянката и пее.
Иска някого да прегърне и сама се смее.
Весели балони из пространството се носят,
те са изморени, но любов не просят.
Винаги намират сила да обичат,
защото те на любовта всеки ден се вричат.
Може би така се мъчат и страдат,
но те винаги се изправят и летят, дори и ако падат.
Усмивките в мечтите нежни плуват,
а душите насън рая бълнуват.
Шареният клоун, с широката усмивка, се разхожда
и всеки миг нова стрела сърцето му пробожда.
Той не спира другите да разсмива,
а всяка нощ с насълзени очи заспива.
Множество птици в залеза се потапят,
губят се и студа разтапят.
Розови надежди в гърдите попиват,
приспивни песни пеят и вкочанените души от катрана измиват.
Насред нищото карнавал настава,
нещастието за случващото се узнава.
Големите сърца вдигат глави и на крака застават,
смело за мечтите и фантазиите си признават.
Повдигат се на пръсти и дъгата над себе си докосват.
Започват да се смеят, сякаш от обичта се омагьосват!
Страховете ги виждат и се плашат, потръпват.
Усещат любовта и назад се отдръпват.
Душите върху облаците се излягат
и ръцете си към птиците протягат.
Отпечатъци от пръстите се на небето дават
и от върха на стълбата света отдолу наблюдават...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
