19 мар. 2009 г., 22:55

Съблечени

667 0 0

 

 

 

                                             Съблякохме

                                             живота -

                                             и ето ни

                                             пред призрачното огледало

                                             със имитации се кичим

                                             и с маски от човешка злоба.

 

                                             Децата ни -

                                             прокудени

                                             като чада от нежелана бременност,

                                             и те заминаха

                                             обречени

                                             във своята тегоба.

 

                                             И от ''Осанна''

                                             до ''Разпни Го''

                                             за всеки ден предатели,

                                             на кой от тях приличаме

                                             и се обличаме

                                             отново...

 

                                             Това ли е

                                             Божествената същност,

                                             заложена в Едем,

                                             което за Адам бе

                                             нова същност,

                                             за нас е тъжен

                                             реквием...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...