Съблякохме

                                             живота -

                                             и ето ни

                                             пред призрачното огледало

                                             със имитации се кичим

                                             и с маски от човешка злоба.

                                             Децата ни -

                                             прокудени

                                             като чада от нежелана бременност,

                                             и те заминаха

                                             обречени

                                             във своята тегоба.

                                             И от ''Осанна''

                                             до ''Разпни Го''

                                             за всеки ден предатели,

                                             на кой от тях приличаме

                                             и се обличаме

                                             отново...

                                             Това ли е

                                             Божествената същност,

                                             заложена в Едем,

                                             което за Адам бе

                                             нова същност,

                                             за нас е тъжен

                                             реквием...