19 mar 2009, 22:55

Съблечени

  Poesía
664 0 0

 

 

 

                                             Съблякохме

                                             живота -

                                             и ето ни

                                             пред призрачното огледало

                                             със имитации се кичим

                                             и с маски от човешка злоба.

 

                                             Децата ни -

                                             прокудени

                                             като чада от нежелана бременност,

                                             и те заминаха

                                             обречени

                                             във своята тегоба.

 

                                             И от ''Осанна''

                                             до ''Разпни Го''

                                             за всеки ден предатели,

                                             на кой от тях приличаме

                                             и се обличаме

                                             отново...

 

                                             Това ли е

                                             Божествената същност,

                                             заложена в Едем,

                                             което за Адам бе

                                             нова същност,

                                             за нас е тъжен

                                             реквием...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...