19 mar 2009, 22:55

Съблечени

  Poesía
666 0 0

 

 

 

                                             Съблякохме

                                             живота -

                                             и ето ни

                                             пред призрачното огледало

                                             със имитации се кичим

                                             и с маски от човешка злоба.

 

                                             Децата ни -

                                             прокудени

                                             като чада от нежелана бременност,

                                             и те заминаха

                                             обречени

                                             във своята тегоба.

 

                                             И от ''Осанна''

                                             до ''Разпни Го''

                                             за всеки ден предатели,

                                             на кой от тях приличаме

                                             и се обличаме

                                             отново...

 

                                             Това ли е

                                             Божествената същност,

                                             заложена в Едем,

                                             което за Адам бе

                                             нова същност,

                                             за нас е тъжен

                                             реквием...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...