8 дек. 2007 г., 00:14

Събличай ме

1.3K 0 9

СЪБЛИЧАЙ МЕ

 

Събличай ме, полека, срамежливо,
докосвай ме и гледай как треперя,
изпий ме с поглед, аз съм  вино,
пиян ще си от мен и от страстта.

 

Поискай ме - от всички скрий ме,
за  тебе нека дишам в този миг.
Виж, огън съм запалила за тебе,
но искам там да изгоря и аз.

 

Събличай ме и нека да забравя,
че жива съм била без теб до днес.
Нека да потъна с тебе в мрака,
не искам днес да съм сама, ела.

 

07. 12. 2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, прочетох го и в Стиховете.
  • Добро хрумване, Александра!

    Браво!
  • Благодаря ви за положителните думи. Радвам се,че ви харесва.
    Много силни прегръдки и от мен.<a href="http://smiles.33b.ru/smile.30561.html" target="_blank"><img src="http://s2.rimg.info/e366a8973ef3039a13972ce88585bd0e.gif" border="0" /></a>
  • страхотен стих!!!браво
    прегръдки от мен
  • Много ми хареса, Алекс, срамежливият копнеж омайва, браво!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...