6 июл. 2018 г., 23:28

Събота 

  Поэзия » Другая
642 9 9

 

 

                                        Ленив следобед, от тъгата на юг -

                                        няма нищо, нищо за правене...

                                        Късна събота в дивия лук

                                        си мърмореше нещо забравено.

 

                                        Някой идва и някой си тръгва,

                                        но какво, но какво от това,

                                        щом душата отдавна е пълна

                                        с омагьосана синя трева.

 

                                        Нещо става (и нещо не става), 

                                        няма нищо, нищо за помнене...

                                        Сред тревата пораства забрава

                                        и отчаяно губят се спомени.

 

                                        И е празно, като в пустиня -

                                        няма нищичко за намиране...

                                        Тази събота тъжно изстива

                                         и прилича почти на умиране.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??