Събота
Ленив следобед, от тъгата на юг -
няма нищо, нищо за правене...
Късна събота в дивия лук
си мърмореше нещо забравено.
Някой идва и някой си тръгва,
но какво, но какво от това,
щом душата отдавна е пълна
с омагьосана синя трева.
Нещо става (и нещо не става),
няма нищо, нищо за помнене...
Сред тревата пораства забрава
и отчаяно губят се спомени.
И е празно, като в пустиня -
няма нищичко за намиране...
Тази събота тъжно изстива
и прилича почти на умиране.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
