10 июн. 2011 г., 11:18

Събота вечер със "Суейд" (04.06.2011)

965 0 0

Беше събота вечер,
ден подобно на всеки,
в календар безконечен,
сбиращ само пътеки.

До момента, във който
Брет започна да пее
за живота през мойто
детско весело време.

Във което човекът
беше много доволен,
че живее сред хора,
от които бе гонен.

Просто сякаш отново
станах онзи от вчера,
който искаше само
нов концерт за вечеря.

И приятел, със който
да разменя касети,
за да може да чуе
“Суейд” без маската дрехи.

Беше събота вечер,
ден, изпълнен с магия,
от която бих искал
сякаш вечно да пия.

От момента, във който
Брет дойде и застана
сам пред мен като идол
и ръката ми хвана.

А пък аз, вкаменен,
просто виках от радост,
че съм там до човека
част от моята младост.

Беше събота вечер,
ден с безброй чудеса,
искащ просто да скрие
всички сълзи в дъжда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...