Беше събота вечер,
ден подобно на всеки,
в календар безконечен,
сбиращ само пътеки.

До момента, във който
Брет започна да пее
за живота през мойто
детско весело време.

Във което човекът
беше много доволен,
че живее сред хора,
от които бе гонен.

Просто сякаш отново
станах онзи от вчера,
който искаше само
нов концерт за вечеря.

И приятел, със който
да разменя касети,
за да може да чуе
“Суейд” без маската дрехи.

Беше събота вечер,
ден, изпълнен с магия,
от която бих искал
сякаш вечно да пия.

От момента, във който
Брет дойде и застана
сам пред мен като идол
и ръката ми хвана.

А пък аз, вкаменен,
просто виках от радост,
че съм там до човека
част от моята младост.

Беше събота вечер,
ден с безброй чудеса,
искащ просто да скрие
всички сълзи в дъжда!