18 янв. 2024 г., 13:54  

Съботна поща – запечатано без целувка

896 0 2

 

  

                  Тя:                                                                   Той:  

Ще                                                                      Не,

    чакам                                                                трай си!

                        в дванайсет                                                        Зает съм

                          до втората                                                      с четвъртата

   блатна тръстика.                                              чиста мастика.

 

 

 

 

                  Тя:                                                                   Той: 

Ах,                                                                    Не

много                                                                мога!

 жесток си!                                                        Принцеси

Защо не ми                                                       целуваме

   викна карета?                                              само до петък. 

 

 

 

  Произведението участва в Третия международен поетичен конкурс "Защо пиша това писмо?"2023 и не спечели никаква награда 😃 👑

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...