18 янв. 2024 г., 13:54  

Съботна поща – запечатано без целувка

899 0 2

 

  

                  Тя:                                                                   Той:  

Ще                                                                      Не,

    чакам                                                                трай си!

                        в дванайсет                                                        Зает съм

                          до втората                                                      с четвъртата

   блатна тръстика.                                              чиста мастика.

 

 

 

 

                  Тя:                                                                   Той: 

Ах,                                                                    Не

много                                                                мога!

 жесток си!                                                        Принцеси

Защо не ми                                                       целуваме

   викна карета?                                              само до петък. 

 

 

 

  Произведението участва в Третия международен поетичен конкурс "Защо пиша това писмо?"2023 и не спечели никаква награда 😃 👑

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...