18 янв. 2024 г., 13:54  

Съботна поща – запечатано без целувка

902 0 2

 

  

                  Тя:                                                                   Той:  

Ще                                                                      Не,

    чакам                                                                трай си!

                        в дванайсет                                                        Зает съм

                          до втората                                                      с четвъртата

   блатна тръстика.                                              чиста мастика.

 

 

 

 

                  Тя:                                                                   Той: 

Ах,                                                                    Не

много                                                                мога!

 жесток си!                                                        Принцеси

Защо не ми                                                       целуваме

   викна карета?                                              само до петък. 

 

 

 

  Произведението участва в Третия международен поетичен конкурс "Защо пиша това писмо?"2023 и не спечели никаква награда 😃 👑

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...