Съботно
След всяка Събота, по принцип следва Неделя...
освен ако Светът не вземе да се завърти на обратно...
с оглед на случилото се досега, обаче - по-вероятно е да си дойде Неделята...
:)
а дали ще бъде сляпа... кой знае...
:)
И в някоя неделна утрин,
щом морната Луна заспи,
а споменът ти се превърне
във късчета омачкан лист,
тогава, ще почука някой,
на уж, ненужната Врата
и ще попита–ти ли чакаш,
за среща с нея, Любовта?
Тя тихо ще се върне-плаха,
пак с пламналото ти лице,
усмивка, мила - отпечатък,
от най-щастливото Сърце.
И може би, лудуващ вятър,
- сред мрачносивото Небе,
ще скрие облаците някъде,
там, дето твоят взор не е?
А този лед сковал Душата,
на тънки струйки, ще тече,
в зелено ще е пак, тревата
и Слънцето – добро момче.
Ше я докоснеш. И съдбата,
при теб наистина ще спре,
Светът ще завърти обратно,
за Двама, като вас – поне...
Дали ще стане? Вероятно!
Луната виждам. Вече спи...
О,не веднага. Не,приятелю.
Все пак е... Събота! Помни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
