Съботно
След всяка Събота, по принцип следва Неделя...
освен ако Светът не вземе да се завърти на обратно...
с оглед на случилото се досега, обаче - по-вероятно е да си дойде Неделята...
:)
а дали ще бъде сляпа... кой знае...
:)
И в някоя неделна утрин,
щом морната Луна заспи,
а споменът ти се превърне
във късчета омачкан лист,
тогава, ще почука някой,
на уж, ненужната Врата
и ще попита–ти ли чакаш,
за среща с нея, Любовта?
Тя тихо ще се върне-плаха,
пак с пламналото ти лице,
усмивка, мила - отпечатък,
от най-щастливото Сърце.
И може би, лудуващ вятър,
- сред мрачносивото Небе,
ще скрие облаците някъде,
там, дето твоят взор не е?
А този лед сковал Душата,
на тънки струйки, ще тече,
в зелено ще е пак, тревата
и Слънцето – добро момче.
Ше я докоснеш. И съдбата,
при теб наистина ще спре,
Светът ще завърти обратно,
за Двама, като вас – поне...
Дали ще стане? Вероятно!
Луната виждам. Вече спи...
О,не веднага. Не,приятелю.
Все пак е... Събота! Помни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
