21 mar 2012, 16:16

Съботно

2K 0 27

След всяка Събота, по принцип следва Неделя...

освен ако Светът не вземе да се завърти на обратно...

с оглед на случилото се досега, обаче - по-вероятно е да си дойде Неделята...

:)

а дали ще бъде сляпа... кой знае...

:)

 


И в някоя неделна утрин,
щом морната Луна заспи,
а споменът ти се превърне
във късчета омачкан лист,

тогава, ще почука някой,
на уж, ненужната Врата
и ще попита–ти ли чакаш,
за среща с нея, Любовта?

Тя тихо ще се върне-плаха,
пак с пламналото ти лице,
усмивка, мила - отпечатък,
от най-щастливото Сърце.

И може би, лудуващ вятър,
- сред мрачносивото Небе,
ще скрие облаците някъде,
там, дето твоят взор не е?

А този лед сковал Душата,
на тънки струйки, ще тече,
в зелено ще е пак, тревата
и Слънцето – добро момче.

Ше я докоснеш. И съдбата,
при теб наистина ще спре,
Светът ще завърти обратно,
за Двама, като вас – поне...

Дали ще стане? Вероятно!
Луната виждам. Вече спи...
О,не веднага. Не,приятелю.
Все пак е... Събота! Помни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар и не в Събота...
    Радвам се, че сподели мислите ми!
  • Страхотно е!
  • Благодаря, Мария!
    Усмихна ме!
  • След този оптимизъм няма как неделята да е "сляпа" ...
    Или, може би, си заслужава да бъде такава! Ще видим... "О,не веднага. Не,приятелю.Все пак е... Събота!"
    Поздрави!
  • Вилдан, Селвер - благодаря Ви, че сте тук и че винаги сте ме разбирали!
    Хубава уикенд Ви желая!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...