Събрах ти лято
/на Ди/
Протегна се слънцето - в края на лятото.
Целуна очите ми бяла зора.
Разплетох съня и го хвърлих в морето,
където просторът разстила снага.
И тръгнах сама по следите изгубени
под пясъчни стъпки на лекия бриз
и някак си вмъкнах се в дните на влюбени,
в спокойно вълнение - летен каприз.
В отминало бъдеще върнах се боса,
там още се гонеха блянове - в смях,
а моите - по-натежали от времето,
видях уморени. Приседнах до тях.
Смирена събрах си във шепите лято
и с него извезах платно от сатен -
завивка за тебе - за дните, когато
ще съмнеш в най-лятната зима до мен.
09.07.2010
Julie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
