10 июл. 2010 г., 00:49

Събрах ти лято 

  Поэзия » Любовная
1338 0 48

 /на Ди/

 

Протегна се слънцето - в края на лятото.

Целуна очите ми бяла зора.

Разплетох съня и го хвърлих в морето,

където просторът разстила снага.

 

И тръгнах сама по следите изгубени

под пясъчни стъпки на лекия бриз

и някак си вмъкнах се в дните на влюбени,

в спокойно вълнение - летен каприз.

 

В отминало бъдеще върнах се боса,

там още се гонеха блянове - в смях,

а моите - по-натежали от времето,

видях уморени. Приседнах до тях.

 

Смирена събрах си във шепите лято

и с него извезах платно от сатен -

завивка за тебе - за дните, когато

ще съмнеш в най-лятната зима до мен.

 

09.07.2010

Julie

 

© Юлия Димитрова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??