10 июл. 2012 г., 14:44

Събудих се!

550 0 0

    СЪБУДИХ СЕ!

Събудих се... и скочих от зарана...
Часовникът пак не ме пощади.
И тръгнах първата кола да хвана.
Денят пред мен се бе родил!

Един овчарски пес по пътя ми ме следва.
И адски ме смущава неговият лай...
И с мене той във тъмното остава...
О, има песове и в моя роден край!

Зад песовете ни стои и общината,
тя тези песове не ги лови...
Така е, мисля си, навред в страната...
От глутниците кучи се боя!

А глутницата със правата си остава.
Тя търси да се справи с своя кучи глад...
Оттука вече бъркотията настава!
Но цял живот човекът не е млад!

Сега успешно аз достигам автобуса...
Намествам се във старата кола.
А тя през дупките по пътя ще ме друса...
докато се домъкна до целта!
17.09.2007г. София




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...