СЪБУДИХ СЕ!

Събудих се... и скочих от зарана...
Часовникът пак не ме пощади.
И тръгнах първата кола да хвана.
Денят пред мен се бе родил!

Един овчарски пес по пътя ми ме следва.
И адски ме смущава неговият лай...
И с мене той във тъмното остава...
О, има песове и в моя роден край!

Зад песовете ни стои и общината,
тя тези песове не ги лови...
Така е, мисля си, навред в страната...
От глутниците кучи се боя!

А глутницата със правата си остава.
Тя търси да се справи с своя кучи глад...
Оттука вече бъркотията настава!
Но цял живот човекът не е млад!

Сега успешно аз достигам автобуса...
Намествам се във старата кола.
А тя през дупките по пътя ще ме друса...
докато се домъкна до целта!
17.09.2007г. София