Събудих се!
СЪБУДИХ СЕ!
Събудих се... и скочих от зарана...
Часовникът пак не ме пощади.
И тръгнах първата кола да хвана.
Денят пред мен се бе родил!
Един овчарски пес по пътя ми ме следва.
И адски ме смущава неговият лай...
И с мене той във тъмното остава...
О, има песове и в моя роден край!
Зад песовете ни стои и общината,
тя тези песове не ги лови...
Така е, мисля си, навред в страната...
От глутниците кучи се боя!
А глутницата със правата си остава.
Тя търси да се справи с своя кучи глад...
Оттука вече бъркотията настава!
Но цял живот човекът не е млад!
Сега успешно аз достигам автобуса...
Намествам се във старата кола.
А тя през дупките по пътя ще ме друса...
докато се домъкна до целта!
17.09.2007г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени