Събуждам се внезапно
и не вярвам,
че съм проспала толкова неща -
успехите на другите,
дъгата,
приятелят с протегната ръка;
сълзите на дъжда
във тиха вечер,
когато раснат
пролетни листа,
дечицата ми
с бебешките дрешки
и гукането късно през нощта;
пристигането на внезапен порив
и благослова в бащиния дом,
гласът на баба
някъде из двора,
преди да легне
в черния си гроб;
писмата от Америка
до мене,
написани през сълзи
и любов;
горещите молитви
на колене,
надеждата
за вечния живот...
Събуждам се внезапно
и съзнавам,
какво Богатство
ми е пратил
Бог!
© Руми Бакърджиева Все права защищены