16 мар. 2023 г., 10:40

Събуждане

523 1 0

Съдбата е наистана безкрайна

а ние просто миг от светлина по пътя,

и лесно е да се прости накрая,

по трудно е, след края да живееш.

По трудно е след всичките погроми,

да имаш място топло във сърцето,

когато цялото безсъние те носи,

със тези смътни силуети на безвремие.

Защото искам още да живея,

и да обичам, .. като за последно,

а моите ръце да те прегръщат,

с усещането на дъжда, във лятна утрин.

И истината за душата скрита в мене,

е тази преданост с която не забравям,

но всичко се променя, ние също,

това не значи, че душата те предава.

И аз не искам, никого да лъжа,

защото няма много пътища към рая

не се загубваш в липсата за някой,

загубваш се, във липсата на свое.

Съдбата е наистина безкрайна

а ние просто миг от светлината,

и аз опитвам да намирам тази обич

която кара ме, да се събуждам.

 

( .. https://youtu.be/uWrc6ihmaE0 )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...