Mar 16, 2023, 10:40 AM

Събуждане

  Poetry
521 1 0

Съдбата е наистана безкрайна

а ние просто миг от светлина по пътя,

и лесно е да се прости накрая,

по трудно е, след края да живееш.

По трудно е след всичките погроми,

да имаш място топло във сърцето,

когато цялото безсъние те носи,

със тези смътни силуети на безвремие.

Защото искам още да живея,

и да обичам, .. като за последно,

а моите ръце да те прегръщат,

с усещането на дъжда, във лятна утрин.

И истината за душата скрита в мене,

е тази преданост с която не забравям,

но всичко се променя, ние също,

това не значи, че душата те предава.

И аз не искам, никого да лъжа,

защото няма много пътища към рая

не се загубваш в липсата за някой,

загубваш се, във липсата на свое.

Съдбата е наистина безкрайна

а ние просто миг от светлината,

и аз опитвам да намирам тази обич

която кара ме, да се събуждам.

 

( .. https://youtu.be/uWrc6ihmaE0 )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...