16 mar 2023, 10:40

Събуждане

  Poesía
522 1 0

Съдбата е наистана безкрайна

а ние просто миг от светлина по пътя,

и лесно е да се прости накрая,

по трудно е, след края да живееш.

По трудно е след всичките погроми,

да имаш място топло във сърцето,

когато цялото безсъние те носи,

със тези смътни силуети на безвремие.

Защото искам още да живея,

и да обичам, .. като за последно,

а моите ръце да те прегръщат,

с усещането на дъжда, във лятна утрин.

И истината за душата скрита в мене,

е тази преданост с която не забравям,

но всичко се променя, ние също,

това не значи, че душата те предава.

И аз не искам, никого да лъжа,

защото няма много пътища към рая

не се загубваш в липсата за някой,

загубваш се, във липсата на свое.

Съдбата е наистина безкрайна

а ние просто миг от светлината,

и аз опитвам да намирам тази обич

която кара ме, да се събуждам.

 

( .. https://youtu.be/uWrc6ihmaE0 )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...