16 mar 2023, 10:40

Събуждане

  Poesía
519 1 0

Съдбата е наистана безкрайна

а ние просто миг от светлина по пътя,

и лесно е да се прости накрая,

по трудно е, след края да живееш.

По трудно е след всичките погроми,

да имаш място топло във сърцето,

когато цялото безсъние те носи,

със тези смътни силуети на безвремие.

Защото искам още да живея,

и да обичам, .. като за последно,

а моите ръце да те прегръщат,

с усещането на дъжда, във лятна утрин.

И истината за душата скрита в мене,

е тази преданост с която не забравям,

но всичко се променя, ние също,

това не значи, че душата те предава.

И аз не искам, никого да лъжа,

защото няма много пътища към рая

не се загубваш в липсата за някой,

загубваш се, във липсата на свое.

Съдбата е наистина безкрайна

а ние просто миг от светлината,

и аз опитвам да намирам тази обич

която кара ме, да се събуждам.

 

( .. https://youtu.be/uWrc6ihmaE0 )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...