16.03.2023 г., 10:40

Събуждане

515 1 0

Съдбата е наистана безкрайна

а ние просто миг от светлина по пътя,

и лесно е да се прости накрая,

по трудно е, след края да живееш.

По трудно е след всичките погроми,

да имаш място топло във сърцето,

когато цялото безсъние те носи,

със тези смътни силуети на безвремие.

Защото искам още да живея,

и да обичам, .. като за последно,

а моите ръце да те прегръщат,

с усещането на дъжда, във лятна утрин.

И истината за душата скрита в мене,

е тази преданост с която не забравям,

но всичко се променя, ние също,

това не значи, че душата те предава.

И аз не искам, никого да лъжа,

защото няма много пътища към рая

не се загубваш в липсата за някой,

загубваш се, във липсата на свое.

Съдбата е наистина безкрайна

а ние просто миг от светлината,

и аз опитвам да намирам тази обич

която кара ме, да се събуждам.

 

( .. https://youtu.be/uWrc6ihmaE0 )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...