16 сент. 2023 г., 13:34

Събуждане

512 0 0

на дъщеря ми

 

Когато те приспивам, аз се будя.

Очите ми проглеждат в тъмнината.

И за някакви минутки ми се струва,

че друг съм, и че друга е земята.

 

Олеква тежестта в гърдите.

Кръвта от ежедневието застояла,

връща се в сърцето и изпитвам

чувството, че то не е туптяло

 

до сега, когато те приспивам...

И си мисля: Колко непонятно?!

Колко въщност всичко е красиво!

А се будим, толкова за кратко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...