16 sept 2023, 13:34

Събуждане

  Poesía
510 0 0

на дъщеря ми

 

Когато те приспивам, аз се будя.

Очите ми проглеждат в тъмнината.

И за някакви минутки ми се струва,

че друг съм, и че друга е земята.

 

Олеква тежестта в гърдите.

Кръвта от ежедневието застояла,

връща се в сърцето и изпитвам

чувството, че то не е туптяло

 

до сега, когато те приспивам...

И си мисля: Колко непонятно?!

Колко въщност всичко е красиво!

А се будим, толкова за кратко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...