Събуждане

Poetry

507 0 0

на дъщеря ми

Когато те приспивам, аз се будя.

Очите ми проглеждат в тъмнината.

И за някакви минутки ми се струва,

че друг съм, и че друга е земята.

Олеква тежестта в гърдите.

Кръвта от ежедневието застояла,

връща се в сърцето и изпитвам

чувството, че то не е туптяло

до сега, когато те приспивам...

И си мисля: Колко непонятно?!

Колко въщност всичко е красиво!

А се будим, толкова за кратко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9