на дъщеря ми
Когато те приспивам, аз се будя.
Очите ми проглеждат в тъмнината.
И за някакви минутки ми се струва,
че друг съм, и че друга е земята.
Олеква тежестта в гърдите.
Кръвта от ежедневието застояла,
връща се в сърцето и изпитвам
чувството, че то не е туптяло
до сега, когато те приспивам...
И си мисля: Колко непонятно?!
Колко въщност всичко е красиво! ...