Sep 16, 2023, 1:34 PM

Събуждане

  Poetry
514 0 0

на дъщеря ми

 

Когато те приспивам, аз се будя.

Очите ми проглеждат в тъмнината.

И за някакви минутки ми се струва,

че друг съм, и че друга е земята.

 

Олеква тежестта в гърдите.

Кръвта от ежедневието застояла,

връща се в сърцето и изпитвам

чувството, че то не е туптяло

 

до сега, когато те приспивам...

И си мисля: Колко непонятно?!

Колко въщност всичко е красиво!

А се будим, толкова за кратко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...