СЪБУЖДАНЕ
Обичаш ли утрото,
което те гали свенливо?!
Обичаш ли нежната ласка
на слънчева светлина?!
Протягаш до мен
ръцете си сънено и лениво,
а чука вече денят
на отворената ти врата...
Пробуждам те сутрин със
познатия тон на гласът ми.
Понася те нежния звън
на капчици ранна роса...
Ще те будя така
чак до сетния звук на смеха ми,
ако поискаш, любими,
ако бъда твоя жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Саръова Все права защищены
