11 sept 2006, 18:03

СЪБУЖДАНЕ

  Poesía
851 0 3

Обичаш ли утрото,
                  което те гали свенливо?!
Обичаш ли нежната ласка
                  на слънчева светлина?!
Протягаш до мен
                 ръцете си сънено и лениво,
а чука вече денят 
                 на отворената ти врата...
Пробуждам те сутрин със
                 познатия тон на гласът ми.
Понася те нежния звън
                 на капчици ранна роса...
Ще те будя така
                 чак до сетния звук на смеха ми,
ако поискаш, любими,
                 ако бъда твоя жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...