Sep 11, 2006, 6:03 PM

СЪБУЖДАНЕ

  Poetry
842 0 3

Обичаш ли утрото,
                  което те гали свенливо?!
Обичаш ли нежната ласка
                  на слънчева светлина?!
Протягаш до мен
                 ръцете си сънено и лениво,
а чука вече денят 
                 на отворената ти врата...
Пробуждам те сутрин със
                 познатия тон на гласът ми.
Понася те нежния звън
                 на капчици ранна роса...
Ще те будя така
                 чак до сетния звук на смеха ми,
ако поискаш, любими,
                 ако бъда твоя жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...