11.09.2006 г., 18:03

СЪБУЖДАНЕ

841 0 3

Обичаш ли утрото,
                  което те гали свенливо?!
Обичаш ли нежната ласка
                  на слънчева светлина?!
Протягаш до мен
                 ръцете си сънено и лениво,
а чука вече денят 
                 на отворената ти врата...
Пробуждам те сутрин със
                 познатия тон на гласът ми.
Понася те нежния звън
                 на капчици ранна роса...
Ще те будя така
                 чак до сетния звук на смеха ми,
ако поискаш, любими,
                 ако бъда твоя жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...