Rainrhymes (Радостина Попова)
53

25 авг. 2010 г., 22:30

Събуждане

Поэзия

843 0 1

Издишах цялата надежда...

С горчивина копнежите изхвърлих.

Напразно миговете отлетели

за своите черти претърсвах.

Къде остана красотата,

която в сърцето ми гореше...

Ръцете си не чувствам вече!

Защо ме докосна?!

Как ме намери!?

Усещам всеки дъх в гърдите.

Родих се пак, за да живея!

Толкова бързо понякога пресъхват дните.

Зад раменете ни годините изчезват

и пропиляното не се измерва...

Изправих се

над болката с погнуса.

Oткопчих я от голите си вени!

А миналото ако ме потърси,

ще го подмина, без да се погледнем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0