Събуждане
852
0
1
Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата,
която в сърцето ми гореше...
Ръцете си не чувствам вече!
Защо ме докосна?!
Как ме намери!?
Усещам всеки дъх в гърдите.
Родих се пак, за да живея!
Толкова бързо понякога пресъхват дните.
Зад раменете ни годините изчезват
и пропиляното не се измерва...
Изправих се
над болката с погнуса.
Oткопчих я от голите си вени!
А миналото ако ме потърси,
ще го подмина, без да се погледнем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Попова Все права защищены
