Aug 25, 2010, 10:30 PM

Събуждане

  Poetry
848 0 1

Издишах цялата надежда...

С горчивина копнежите изхвърлих.

Напразно  миговете отлетели

за своите черти претърсвах.

 

 

Къде остана красотата,

която в сърцето ми гореше...

Ръцете си не чувствам вече!

 

Защо ме докосна?!

Как ме намери!?

 

Усещам всеки дъх в гърдите.

Родих се пак, за да живея!


 

Толкова бързо понякога пресъхват дните.

Зад раменете ни годините изчезват

и пропиляното не се измерва...

 

Изправих се

над  болката с погнуса.

Oткопчих я от голите си вени!


А миналото ако ме потърси,

ще го подмина, без да се погледнем.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • леле страхотна си , наистина усетихболката и смесените чувства , ного е живо , макар и тъжно.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...