Rainrhymes (Радостина Попова) Rainrhymes (Радостина Попова)
53
Aug 25, 2010, 10:30 PM

Събуждане

  Poetry
845 0 1

Издишах цялата надежда...

С горчивина копнежите изхвърлих.

Напразно  миговете отлетели

за своите черти претърсвах.

 

 

Къде остана красотата,

която в сърцето ми гореше...

Ръцете си не чувствам вече!

 

Защо ме докосна?!

Как ме намери!?

 

Усещам всеки дъх в гърдите.

Родих се пак, за да живея!


 

Толкова бързо понякога пресъхват дните.

Зад раменете ни годините изчезват

и пропиляното не се измерва...

 

Изправих се

над  болката с погнуса.

Oткопчих я от голите си вени!


А миналото ако ме потърси,

ще го подмина, без да се погледнем.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • spartak7 (Валери Николов)
    spartak7 (Валери Николов)
    леле страхотна си , наистина усетихболката и смесените чувства , ного е живо , макар и тъжно.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0