Размятали гриви буйни коне
Грохот ревящ от бурно море
Тръгва във вените кръв като лава
Мислите гръмват сякаш са слава
Чувства разпъват на всички страни
Стелят се бавно бели мъгли
Вятърът свири сякаш за бой
Пътя огъва се в остър завой
Треви се изправят под пръст натежала
Земята събужда се изтръпнала цяла
Облаци сиви в небето се гонят
Капки дъждовни бавно се ронят
В зелено очакване тръпнат очите
Пробиват си път смело лъчите
Събужда се земята възродена
Събужда се любов в сърцата притаена
© Любомир Деничин Все права защищены