5 мар. 2010 г., 08:44

Събуждане

1.2K 0 14

Размятали гриви буйни коне

Грохот ревящ от бурно море

Тръгва във вените кръв като лава

Мислите гръмват сякаш са слава

Чувства разпъват на всички страни

Стелят се бавно бели мъгли

Вятърът свири сякаш за бой

Пътя огъва се в остър завой

Треви се изправят под пръст натежала

Земята събужда се изтръпнала цяла

Облаци сиви в небето се гонят

Капки дъждовни бавно се ронят

В зелено очакване тръпнат очите

Пробиват си път смело лъчите

Събужда се земята възродена

Събужда се любов в сърцата притаена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БЛАГОДАРЯ СТЕЛЕ,МАЛЧО.ТОПЛИ ПРЕГРЪДКИ ОТ МЕН!!!
  • Отговора на всички въпроси който търсим е в сърцата ни. Много ми хареса вашето стихче Любомир както винаги разбира се. Поздрави
  • И аз се събудих от стиха ти!
    Фурия са чувствата, които ми подари! Благодаря! )
  • НЕЛИЧКА-ще се постарая да отразявам лъчите винаги,ПЕТЯ-без любов няма да сме ние.фЕИЧКЕ -радвам съм, че те накарах да се почувстваш пролетно.Топлинка за всички вас и докато мога ще ви я пращам приятели!!!
  • Пролетно ми стана!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...