5 апр. 2011 г., 21:01

Събуждане за сън - 2

690 0 4

 

 

Отварят се невидими очи,

щом във вените хукне сънят.

Светлина през Вратата струи

и ме кани да тръгна на път...

Обличам скафандър от тяло ефирно,

вземам  кълбо от Любов за изпът.

То се затичва подире ми – коте немирно,

и звездите по-ярки блестят.

В светъл поток световете се сливат,

стигам в миг до далечни земи.

Водопади от дни

върху мен се изливат,

виждам моите седем души...

Седем тела блестят изумрудени -

виждам, „Зелен” е сигналът за полет.

Литват към ново кармично  Пробуждане,

пречистени с огън, невинни и голи...

Спят очите ми, взрени в космичното.

Запомнят обратния път към душата.

Единствено разумът

тук е различното,

все още се готви за скок...

през Вратата...

 

Кирето,  Бургас          02.30ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рее се душата търси паралелни светове...
    И моята така си хоцка!
    Написал си го уникално!
    Но май не са те разбрали много хора

  • Трите усмивки са моята запазена марка за поздрав. Подарявам Ви я, Приятели!
  • Страхотна идея и изпълнение!
  • вземам кълбо от Любов за изпът.

    То се затичва подире ми – коте немирно,

    и звездите по-ярки блестят.Браво! Харесах много!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...