5.04.2011 г., 21:01

Събуждане за сън - 2

684 0 4

 

 

Отварят се невидими очи,

щом във вените хукне сънят.

Светлина през Вратата струи

и ме кани да тръгна на път...

Обличам скафандър от тяло ефирно,

вземам  кълбо от Любов за изпът.

То се затичва подире ми – коте немирно,

и звездите по-ярки блестят.

В светъл поток световете се сливат,

стигам в миг до далечни земи.

Водопади от дни

върху мен се изливат,

виждам моите седем души...

Седем тела блестят изумрудени -

виждам, „Зелен” е сигналът за полет.

Литват към ново кармично  Пробуждане,

пречистени с огън, невинни и голи...

Спят очите ми, взрени в космичното.

Запомнят обратния път към душата.

Единствено разумът

тук е различното,

все още се готви за скок...

през Вратата...

 

Кирето,  Бургас          02.30ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рее се душата търси паралелни светове...
    И моята така си хоцка!
    Написал си го уникално!
    Но май не са те разбрали много хора

  • Трите усмивки са моята запазена марка за поздрав. Подарявам Ви я, Приятели!
  • Страхотна идея и изпълнение!
  • вземам кълбо от Любов за изпът.

    То се затичва подире ми – коте немирно,

    и звездите по-ярки блестят.Браво! Харесах много!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...