5.04.2011 г., 21:01 ч.

Събуждане за сън - 2 

  Поезия » Друга
519 0 4

 

 

Отварят се невидими очи,

щом във вените хукне сънят.

Светлина през Вратата струи

и ме кани да тръгна на път...

Обличам скафандър от тяло ефирно,

вземам  кълбо от Любов за изпът.

То се затичва подире ми – коте немирно,

и звездите по-ярки блестят.

В светъл поток световете се сливат,

стигам в миг до далечни земи.

Водопади от дни

върху мен се изливат,

виждам моите седем души...

Седем тела блестят изумрудени -

виждам, „Зелен” е сигналът за полет.

Литват към ново кармично  Пробуждане,

пречистени с огън, невинни и голи...

Спят очите ми, взрени в космичното.

Запомнят обратния път към душата.

Единствено разумът

тук е различното,

все още се готви за скок...

през Вратата...

 

Кирето,  Бургас          02.30ч.

 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рее се душата търси паралелни светове...
    И моята така си хоцка!
    Написал си го уникално!
    Но май не са те разбрали много хора

  • Трите усмивки са моята запазена марка за поздрав. Подарявам Ви я, Приятели!
  • Страхотна идея и изпълнение!
  • вземам кълбо от Любов за изпът.

    То се затичва подире ми – коте немирно,

    и звездите по-ярки блестят.Браво! Харесах много!

Предложения
: ??:??