Събуждане за сън - 2
Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно,
вземам кълбо от Любов за изпът.
То се затичва подире ми – коте немирно,
и звездите по-ярки блестят.
В светъл поток световете се сливат,
стигам в миг до далечни земи.
Водопади от дни
върху мен се изливат,
виждам моите седем души...
Седем тела блестят изумрудени -
виждам, „Зелен” е сигналът за полет.
Литват към ново кармично Пробуждане,
пречистени с огън, невинни и голи...
Спят очите ми, взрени в космичното.
Запомнят обратния път към душата.
Единствено разумът
тук е различното,
все още се готви за скок...
през Вратата...
Кирето, Бургас 02.30ч.
© Кирил Ганчев All rights reserved.
