5 июл. 2009 г., 18:26

Съдба 

  Поэзия » Другая
1023 0 3

Загледа се тя във водата,
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.

Попита капките с очи,
дали са виждали онази,
в чиято сянка изворът мълчи,
а дяволът не смее да нагази.

Онази, която пази мисли чисти,
хармонията - с попътен вятър,
разлюлял в косите и житейски листи,
изтръгнал корена на всеки театър.


Под стъпките и сълзите не спират,
над дланите и радости извират,
в очите и събитията спират,
а в сърцето и надеждите умират.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения