Съдба
1.3K
0
3
Загледа се тя във водата,
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.
Попита капките с очи,
дали са виждали онази,
в чиято сянка изворът мълчи,
а дяволът не смее да нагази.
Онази, която пази мисли чисти,
хармонията - с попътен вятър,
разлюлял в косите и житейски листи,
изтръгнал корена на всеки театър.
Под стъпките и сълзите не спират,
над дланите и радости извират,
в очите и събитията спират,
а в сърцето и надеждите умират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени
