Съдба

19 мар. 2009 г., 03:44

Поэзия » Любовная

675 0 1

Съдба

Любов безумна, крехка и виновна,

жадувана, сама и черна си!

Жена си ти и силна, и способна,

но без ласка нощем лягаш ти.

Къде е твоят принц, и бог, и рицар,

къде отиде сам, безумен, луд?

Нали в любов до вчера ти се вричаше!

Дали сърцето твое някога е чул?

Сама, отново бясна и красива,

сънуваш чужди устни и очи...

Защо оставаш все неистински щастлива

и в тебе чужд копнеж неистински гори?