Съдба
867
0
1
Съдба
Любов безумна, крехка и виновна,
жадувана, сама и черна си!
Жена си ти и силна, и способна,
но без ласка нощем лягаш ти.
Къде е твоят принц, и бог, и рицар,
къде отиде сам, безумен, луд?
Нали в любов до вчера ти се вричаше!
Дали сърцето твое някога е чул?
Сама, отново бясна и красива,
сънуваш чужди устни и очи...
Защо оставаш все неистински щастлива
и в тебе чужд копнеж неистински гори?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Вълова Все права защищены
