Съдба

Poetry » Love

860 0 1

Съдба

Любов безумна, крехка и виновна,

жадувана, сама и черна си!

Жена си ти и силна, и способна,

но без ласка нощем лягаш ти.

Къде е твоят принц, и бог, и рицар,

къде отиде сам, безумен, луд?

Нали в любов до вчера ти се вричаше!

Дали сърцето твое някога е чул?

Сама, отново бясна и красива,

сънуваш чужди устни и очи...

Защо оставаш все неистински щастлива

и в тебе чужд копнеж неистински гори?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lubara (Любомир Николов)

Бясна, грозна дума? Не мисля.

2009-04-11T06:01:31+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0