Съдба

Poetry » Love

859 0 1

Съдба

Любов безумна, крехка и виновна,

жадувана, сама и черна си!

Жена си ти и силна, и способна,

но без ласка нощем лягаш ти.

Къде е твоят принц, и бог, и рицар,

къде отиде сам, безумен, луд?

Нали в любов до вчера ти се вричаше!

Дали сърцето твое някога е чул?

Сама, отново бясна и красива,

сънуваш чужди устни и очи...

Защо оставаш все неистински щастлива

и в тебе чужд копнеж неистински гори?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lubara (Любомир Николов)

Бясна, грозна дума? Не мисля.

2009-04-11T06:01:31+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0