30 июн. 2010 г., 11:47

Съдба

907 0 0

Не исках, но те срещнах,
навярно всичко е съдба?
Прегърнах те, целунах те
(ти мене също)
и дружбата превърна се в
любов - гореща, страстна, невъзможна.
Навярно всичко е съдба?
И търсех път към твоето сърце -
със думи, нежност, постоянство.
Копнеех да те видя, да те чуя,
да тръгна с теб срещу света.
Но нещо не достигна.
Навярно всичко е съдба?
Обиди ме - обърнах се и тръгнах
да търся своята съдба и
вярата във любовта - гореща,
страстна и ВЪЗМОЖНА.
Навярно всичко е СЪДБА?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолин Асенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....