Съдба
Не исках, но те срещнах,
навярно всичко е съдба?
Прегърнах те, целунах те
(ти мене също)
и дружбата превърна се в
любов - гореща, страстна, невъзможна.
Навярно всичко е съдба?
И търсех път към твоето сърце -
със думи, нежност, постоянство.
Копнеех да те видя, да те чуя,
да тръгна с теб срещу света.
Но нещо не достигна.
Навярно всичко е съдба?
Обиди ме - обърнах се и тръгнах
да търся своята съдба и
вярата във любовта - гореща,
страстна и ВЪЗМОЖНА.
Навярно всичко е СЪДБА?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолин Асенов Все права защищены
