Съдба...
На Живота из безпътицата страшна
ни сблъска кръстопът непредвидим,
в очите се погледнахме, ти ахна
и пожела напред да продължим...
И падахме и ставахме със болка,
но неведнъж догонихме мираж,
а колко красота, о боже, колко
бе прелестен крайпътният пейзаж...
И днес съм благодарен на Съдбата,
че в оня кръстопът случаен тя
ни залюля като трева от вятър ...