Съдба...
Съдба...
На Живота из безпътицата страшна
ни сблъска кръстопът непредвидим,
в очите се погледнахме, ти ахна
и пожела напред да продължим...
И падахме и ставахме със болка,
но неведнъж догонихме мираж,
а колко красота, о боже, колко
бе прелестен крайпътният пейзаж...
И днес съм благодарен на Съдбата,
че в оня кръстопът случаен тя
ни залюля като трева от вятър
по ловните полета на Страстта...
... А ти навярно си повярвала тогава
на погледът ми откровен, че виж:
един живот, кажи-речи, минава,
а си до мен и с мене все вървиш...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
