Съдба
568
0
1
СЪДБА
Стареем бавно, но не щеме
да си признаем при това,
че минало и нашто време,
че нашта старост е дошла.
Със младите да мерим сили-
ний искаме-защо пък не?!
О, Боже мили, запази ни,
с ума си да бъдеме поне!
Летят годините като птици,
в една посока за беда,
герои или мъченици,
а колко тъжно е това.
Стареем бавно, а не щеме,
но кой ни пита за това?
Така било си е от време.
И всичко е една съдба.
Никой съдбата си не може
със нещичко да промени.
Живей достойно колкот можеш!
Достойно края приеми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
