СЪДБА

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем при това,

че минало и нашто време,

че нашта старост е дошла.

Със младите да мерим сили-

ний искаме-защо пък не?!

О, Боже мили, запази ни,

с ума си да бъдеме поне!

Летят годините като птици,

в една посока за беда,

герои или мъченици,

а колко тъжно е това.

Стареем бавно, а не щеме,

но кой ни пита за това?

Така било си е от време.

И всичко е една съдба.

Никой съдбата си не може

със нещичко да промени.

Живей достойно колкот можеш!

Достойно края приеми!