Съдба
Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла в плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти неизживени
обич и танцуваща тръпка.
Добрини благи, но не разбрани,
тежко се върви стъпка по стъпка.
Пронизва в сърцето една любов,
и после отлита в тъмнината.
Притиска те живота суров,
бавно затихват радостта и топлината.
© Йонка Янкова Все права защищены