14.06.2019 г., 12:31

Съдба

912 0 2

Съдба

Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла в плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.

Мисли и мечти неизживени
обич и танцуваща тръпка.
Добрини благи, но не разбрани,
тежко се върви стъпка по стъпка.

Пронизва в сърцето една любов,
и после отлита в тъмнината.
Притиска те живота суров,
бавно затихват радостта и топлината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...