9 февр. 2020 г., 10:59

Съдба

1.2K 0 0

Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.

Знам, че с теб сме разделени.
За това боли я, моята душа.
Дали със друг, ще бъдеме сменени?
Дали това е, нашата съдба?

Това ли е, нашата орисия.
Да не си, в моята прегръдка.
Любовта ни, да стане кат' просия.
Да няма по междуни тръпка.

Ден за ден живея, само да те видя.
На гръдта ми, да опреш глава!
Бремето, да мога да пробия,
Да не бъде тежка, нашата съдба.
         

 

                   Послание: Понякога, съдбата е тежка, особенно ако има не споделена любов. Борете се за човека когото желаете, копнеете, мечтаете, до тогава, до когато надеждата е все още жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...