12 янв. 2022 г., 19:38

Съдба

406 1 6

Не ме обичай, моля те, недей.

горчива съм и пълна с полуистини.

Пропаднало е моето небе,

от болка облаците са надвиснали.

 

Не ме поглеждай с влюбени очи,

не мога да ти обещая искреност.

Сърцето ми замръзнало мълчи.

на глухи да говориш е безсмислено.

 

Не ме наричай мила и добра,

доброто е забравено понятие.

Но ти ми казваш, че било съдба

и ме приемаш в своите обятия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че се спря при мен!
  • Много хубаво.
  • Понякога и това се случва. Благодаря ти за коментара, ИнаКалина, радвам се, че ме четеш!
  • звучи ми преекспонирано - това почувствах; римните двойки ми харесаха
  • Благодаря, Миночка, че винаги намираш време за мен!
    Ирина, благодаря и на теб, че се спираш на моята страничка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...